Филипяни 3:4, 6-9 -„При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че
може да уповава на плътта, то аз повече… по ревност гонител на църквата, по
правдата, която е от закона, непорочен. Но това, което беше за мене придобивка,
като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това
превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих
всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря
в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е
чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,“
Упованието
на Християнина е изплетено от струните, наречени: Вяра, Надежда, Любов.
I. УПОВАВАЩИЯТ НА СЕБЕ СИ ЧОВЕК
Филипяни 3:7-9 –„Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за
Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо -
познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам
всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за
своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то
ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,“
1. Заблудата на уповаващия човек, не на Бога, а на
собствената си праведност
Лука 18:9-14 -„И на някои, които уповаваха на себе си, че
са праведни, и презираха другите, каза ( Господ
Исус Христос ) и тая притча: Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият
фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни,
прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам
десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито
очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди
милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не
онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе
си, ще се възвиси.“
Молитвата
на Фарисея: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци… и особено не като
тоя бирник.“
2. Разочарованието на уповаващия човек, не на Божията
сила, а на силата на своите потенциали (природни таланти, физическа сила)
Еремия 17:5-„Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който… прави плътта
своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа. “
3. Разочарованието на човека, който уповава на
икономиката си
Лука 12:16-21 -„И каза им притча ( Господ
Исус Христос ), като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той
размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера
плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя
по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата
си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий,
весели се. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което
си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и
не богатее в Бога.“
II. уповаващият,
не на бога, а на човека
Еремия 17:5-6 -„Така казва Господ: Проклет да бъде оня
човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се
отдалечава от Господа. Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да
види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една
солена и ненаселена страна.“
1. Падението на този човек, който не уповава на Бога, а
на земна сила
Псалми 20:7-8 -„Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на
Господа нашия Бог. Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.“
2. Съветът на Бога до човека, който търси, в какво или в
кого да уповава
Захарий 4:6 -„Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към
Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва
Господ на Силите;“
3. Предупреждението на Бога до уповаващия човек, не в
Бога, а в човека
Еремия 17:5 -„Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека...“
III.
уповаващият човек, не в превъзходната материя, а само в бога ЧРЕЗ христа
Ефесяни 3:7-8 -„на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е
даден по действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии,
се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово
богатство;“
1. Измаменият човек, чието упование е в природата
Матей 26-27:-„И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на
неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха
реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и
падането й бе голямо.“
2. Свидетелството на уповаващия в Бога човек
Псалми 37:25-„Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито
потомството му да проси хляб.“
Ø Уповаващият на Бога човек казва: „Ако само се допра до дрехата Му,
ще оздравея.“
Марк 5:25-29-„И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, и беше
много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види
някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исуса,
дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако
само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението й,
и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.“
Ø
Уповаващият на
Бога човек казва: „Само Той е канара моя и избавление мое.“
Псалми 62:2 -„Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да
се поклатя.“
Ø
Уповаващият на
Бога човек казва: „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога.“
Псалми 62:5 -„Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на
Бога, Защото от Него очаквам помощ. “
3. Свидетелството на посветения на Христа човек
Филипяни 3:8 –„А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо -
познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам
всичко за измет, само Христа да придобия,“
Само Христа да придобия, ще рече:
Ø Да Го придобием, като Спасител
Ø Да Го придобием, като Лекар
Ø Да Го придобием, като Закрилник
Ø Да Го придобием, като Съветник
Ø Да Го придобием, като Приятел
Ø Да Го придобием, като Светлина
Еремия 17:7-8 -„Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието
упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което
разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но
листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще
престане да дава плод.“
( Проповедта е публикувана в книгата „50 Библейски проповеди - том 16“ –
2017г. )
Няма коментари:
Публикуване на коментар