събота, 13 юни 2009 г.

НАВРЕМЕ КАЗАНОТО СЛОВО

Псалми 95:7-8 -"Защото Той е наш Бог, и ние сме люде на пасбището Му. Днес, ако искате да слушате гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в Мерива; както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята."
- Кажи го направо!
- Кажи го навреме!
- Кажи го, както е!
Навреме казаното слово е, като навреме взетото лекарство
I. СИЛАТА НА НАВРЕМЕ КАЗАНОТО СЛОВО
1. Навреме казаното слово е, като будилник до спящите
А. В леглото на безразличието
Б. В леглото на индеферентността
В. В люлката на апатията
2. Навреме казаното слово е, като изгряващото слънце за живеещите в тъмнината
Псалми 119:105 -"Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми."
3. Навреме казаното слово е, като лекарство за боледуващите
4. Навреме казаното слово е, като хляб за гладуващите
5. Навреме казаното слово е, като вода за жадуващите
6. Навреме казаното слово е, като оръжие за воюващия
7. Навреме казаното слово е, като крик за изправяне на падналия
8. Навреме казаното слово е, като крила за отпадналата душа
II. НАВРЕМЕ КАЗАНОТО ОТ БОГА СЛОВО Е СЛОВОТО, КОЕТО НОСИ СПАСЕНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
1. Навреме казаното от Бога слово е словото, чрез което се ражда спасителната вяра
2. Навреме казаното от Бога слово е словото, което спасява човека
А. От греха
Б. От депресията
В. От измамата на дявола
Г. От смъртта
3. Навреме казаното от Бога слово вдъхновява човека
4. Навреме казаното от Бога слово поправя човека
5. Навреме казаното от Бога слово освобождава човека
III. НАВРЕМЕ КАЗАНОТО ОТ БОГА СЛОВО Е БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ
1. Навреме казаното от Бога слово е слово, предназначено за всички обществени групи
А. Слово за бедни и богати
Б. Слово за учени и прости
В. Слово за бели и черни
2. Навреме казаното от Бога слово е слово за всички възрасти
А. Слово, адресирано до децата
1 Йоаново 2:12-13в -“Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име... Писах вам, дечица, защото познавате Отца.”
Б. Слово, адресирано до младежите
1 Йоаново2:14б –“Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.”
Еклисиаст 12:1 –“И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото; и стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях.”
В. Слово за възрастните
1 Йоаново 2:13а –“Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало.”
3. Навреме казаното от Бога слово е слово без граници
4. Навреме казаното от Бога слово е слово без предимства и без ограничения
IV. НАВРЕМЕ КАЗАНОТО ОТ БОГА СЛОВО Е НАВРЕМЕ ЧУТОТО И ПРИЕТО ОТ ЧОВЕКА БОЖИЕ СЛОВО
Откровение 3:20 –“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”
1. Условието за навреме казаното от Бога слово
“...ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата...” (Откровение 3:20б)
А. Да чуе
“Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.” (Псалми 19:1б)
Б. Да разпознае
“И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?” (Лука 24:32)
“...и овцете го следват, защото познават гласа му.” (Йоан 10:4б)
В. Да отвори вратата
(Не само да чуе, не само да разпознае, но и да послуша – т.е. да «отвори вратата»)
“Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"? И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово. Но казвам: те не са ли чули? Наистина, чули са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".” (Римляни 10:16-18 )
2. Благословението от навреме чутото и прието Божие слово
“...ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откровение 3:20в)
3. Разочарованието, поради не навреме приетото Божие слово
Пример:
Една жена имала нелицемерна вяра (като възпятата в Библията вяра на бабата и майката на Тимотей-2Тим.1:5). Тази жена имала племенница, която силно обичала. Освен подаръците, с които щедро дарявала момичето, лелята не пропускала възможността да й благовества за Бога, при всяка тяхна среща. Момичето с нескрито задоволство приемало подаръците, но деликатно и с мъгляви обещания отклонявало въпросите на леля си, относно казаното от Бога слово. И така година след година... Оправданията били от рода – още съм малка, нека още малко да си “поживея”, догодина и пр... Неусетно изминали годините и девойката организирала тържество за своето дипломиране. С най-голямо нетърпение (напълно основателно) тя очаквала подаръка на любящата си леля. Нещо повече... Уверена, в неведнъж демонстрираната от страна на леля си обич, тя самоуверено обявила на всички присъстващи, че това ще бъде най-вълнуващия за нея подарък. Наистина лелята пристигнала с огромен пакет, изключително луксозно аранжиран. Момичето с нескрита радост поела пакета и с още по-нескрито любопитство започнала да го отваря. Всички присъстващи затаили дъх. Но когато кутията била освободена от луксозната опаковка и рожденичката погледнала в нея, лицето й посърнало. Малко след това, притисната от любопитството на присъстващите, тя извадила дългоочаквания и в същото време определено неочакван подарък - една увяхнала роза. Обидена и с насълзени очи тя погледнала леля си, демонстративно й върнала подаръка и потърсила обяснение за подигравката. Лелята авторитетно изложила мотивите си. Тя обяснила на момичето, че с този подарък се е опитала нагледно да представи нежеланието на племенницата си, да чуе навреме казаното от Бога слово и да Му позволи да я превърне в Свой инструмент, настроен за Негова слава - още от дните на младостта й. Лелята завършила нагледния си урок с думите: “Ти желаеш да предадеш живота си на Бога, едва когато станеш, като тази роза. А защо не си зададеш въпроса: Дали Той ще желае да приеме подобен подарък и дали няма да бъде огорчен, по начина, по който ти самата си огорчена от моя подарък днес?!”
“Днес, ако искате да слушате гласа Му, не закоравявайте сърцата си... ” (Псалми 95:7б-8а)