БУРЯТА СЛЕД ПРИЗВАНИЕТО

Матей 8:22-27 -„Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме! А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина. А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?“

·     Много често хората се самозаблуждават, че след като станат Християни, животът им ще бъде по-спокоен - без бури, без гръмотевици и светкавици, без корабокрушения. Това е измама! Този начин на мислене е от дявола!

·     Буря има, и когато Христос е в нашата лодка (в лодката на семейството ни, на Църквата ни и пр.). Но, ако Христос е в лодката - тя няма да потъне!

·     Ако нашата житейска лодка не я застига буря, вълнение, изпитание – това е сигурен белег, че Христос не е в нея!

I. РАЗЛИЧНИТЕ ЛОДКИ В МОРЕТО

1. Личната или индивидуалната лодка
2. Семейната лодка
3. Бизнесът, като лодка в морето

4. Църковната лодка:

·     Православната лодка

·     Католическата лодка

·     Петдесятната лодка

·     Адвентистката лодка

·     Конгрешанската лодка

·     Методистката лодка

5. Партийната лодка

6. Обществената лодка и пр.

Изборът на моята лодка:

Помни! - Не е важно – точно какво е името на твоята лодка; и точно кой апостол е в нея.

Ако в твоята лодка Го няма Христос; докато не е настанала бурята, побързай и го покани!

II. РАЗЛИЧНИТЕ БУРИ ИЛИ ВЕТРОВЕ В МОРЕТО

Матей 8:22-24 -„Но Исус му рече: Върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци. И когато влезе в една ладия, учениците му влязоха подир Него. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкоз, щото вълните покриваха ладията, а Той спеше.“

1. Неизбежната буря след призванието
„Но Исус му рече: Върви след Мене…“

2. Какво е името на бурята в твоя живот?

А. Бурята, наречена "болест"

Б. Бурята, наречена "безработица"

В. Бурята, наречена "безпаричие"
Г. Бурята, наречена "неразбирателство"

Д. Бурята, наречена "развод"
Е. Бурята, наречена "страх от смъртта"
Ж. Бурята, наречена "омраза" и пр.

3. Името на моята буря е: «Бурята на призваните!»
(Тази буря включва в себе си всички видове бури!)
III. РАЗЛИЧНИТЕ ВИКОВЕ В МОРЕТО
1. Ние всички сме в някаква лодка
2. Ние всички преживяваме някаква буря
3. Ние всички викаме за помощ в бурята
4. Но въпросът е: Към кого викаш в бурята?!
5. Към кого махаш в бурята за помощ?!
Пример - с давещ се човек по време на буря:

Корабокрушенецът съзрял на хоризонта голям кораб и започнал да вика и да маха - с надежда, че ще бъде забелязан и спасен. Корабът приближил, но подминал. Никой не чул отчаяните викове на давещия. Никой не го видял и никой не му се притекъл на помощ, защото в големия шумен кораб, всеки бил зает със своя бизнес.

Големият кораб, към когото викаш, към когото махаш за помощ, може да бъде:
- голямата банка
- голямата фирма
- голямата държава
- голямата Църква

Пример със средновековния световноизвестен художник Рембранд:

Той е бил богат човек, но с разпуснатия си живот (не в смисъл разгулен, а по-скоро непремерен, особено по отношение на разходите) пропилял всичко, и в крайна сметка - банкрутирал.

Една вечер в агонията си, Рембранд сънувал сън. Видял във видение - Христос с апостолите си, в лодка всред морето, блъскана от смъртоносен ураган. Но, когато се втренчил в тях, той видял, не дванадесет човека, а тринадесет; и единият приличал на него. Рембранд, не само видял себе си в лодката при апостолите и при Христос, но и чул гласа на Христос: «Ще смъмря бурята и ще настане тишина!».

Рембранд се събудил, станал и започнал да рисува една от най-известните си и скъпи картини «Бурята в Галилейското море». На нея, освен Исус и 12-те ученици, Рембранд е нарисувал и себе си.

Желая да завърша проповедта под заглавие „БУРЯТА СЛЕД ПРИЗВАНИЕТО“ - с думите на Псалми 77:

„Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам. Аз мислих за древните дни, За годините на старите времена. Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, като казва: Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява. Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността, И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям. Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си. Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните. Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха. Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати. През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.  Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.“ АМИН!