ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ - ВЕЛИКАТА ПОВЕЛЯ НА ХРИСТА

 

   Водното кръщение е един от най-тържествените моменти в живота на Християнина. Това е специален празник за Църквата Христова. Поради това, ние ще посветим нашата проповед, не само на тези, на които предстои да вземат Водно кръщение; но и на всички нас, които вече сме направили обрек пред Господа, за да си припомним отново този тържествен момент в нашия живот.

   За основа на нашите размишления ще ни послужи Словото Божие от Евангелието на Марка, 16-та глава, от стих 14-ти до стих 16-ти. Нека с внимание да чуем тези слова!

"После се яви на самите единадесет ученика, които бяха на трапезата, и смъмри ги за неверието и жестокосърдечието, де-то не вярваха тия, които бяха Го видели възкръснал. И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар! Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден."

   Тези думи на Господа Исуса Христа, отправени към Неговите ученици, а чрез тях към Църквата Христова, ще озаглавим с мисълта:
Водното кръщение - Великата повеля на Господа Исуса Христа

     Има много неща в Библията, които са важни за Църквата, но Господната вечеря и Кръщението (Водното и Духовното) са едни от най-важните. Ние желаем вярващите да се отнасят с пълната сериозност, когато става въпрос за кръщението на повярвалите в Господното име, или кръщението на Църквата, както още го наименувам; защото Църквата не е от камъни, Църквата не се гради с тухли; Църквата са повярвалите Божии чада в Господа Исуса Христа. Те са този жив храм, в който обитава нашия Господ. "И вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." [1Пет.2:5]

   Нека първо да разгледаме Водното кръщение - в неговия исторически характер! 
От кога започва Водното кръщение? Проследявайки неговата история, ние ще се уверим, че това е доктрина, на която ще трябва да отделим особено внимание и да го практикуваме така, както Господ изисква в Неговото Слово.

Водното кръщение не започна от Иоан Кръстител. Водното кръщение, мили приятели, братя и сестри, започна много отдавна. В Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, в десета глава, стих 1-ви и стих 2-ри, ние четем едно чудно пророческо слово, чрез което Бог ни позволява да видим Водното кръщение много, много далече, в историята на Израилския народ.

"Защото, братя, желая да знаете, че макар, да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, (И сега обърнете внимание на това пророчество, чрез което Бог ни запознава със символичното значение на облачния стълб за Израилтяните и на тяхното преминаване през Червеното море!) и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Мойсей."

   В Словото Божие [Евр.10:1] четем: "Законът съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини". [Старият завет е само сянка на бъдещите добрини.] И когато четем в Словото Божие за това чудно явление, преминаването на Израилския народ през Червеното море, Бог ни дава откровение да погледнем на него, като на тяхното Водно кръщение. Те са били кръстени [Водно] в този момент.

А когато облачният и огненият стълб са почивали върху тях, това е бил символът на тяхното Духовно кръщение.

   Ние днес не виждаме това, като сянка, но го изпитваме - както Водното кръщение, така и Духовното кръщение. И като проповедници, неделни учители, благовестители, ще трябва, когато обясняваме на хората, да кажем, че Водното кръщение не започна от Иоан Кръстител, но Водното кръщение идва от далече, от историята на Израиляните.

   Когато размишляваме върху Водното кръщение, нека да про-четем Словото Божие от Евангелието на Марка, първа глава, от стих 4-ти до стих 5-ти:"Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване греховете. И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките Ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си."

   За нас Водното кръщение не е само символ, на който ние гледаме, но когато се задълбочим в доктрината на Водното кръщение, ние виждаме изискванията, които Бог налага при това Водно кръщение.

   Кръщението, което извършваше Иоан Кръстител, не беше само символ (просто потапяне във водата), но Иоан изискваше нещо от тези, които кръщаваше. Той им каза, че те трябва да принасят плодове на покаяние.

   Нека да отгърнем Словото Божие и да прочетем от Евангелието на Марка, първа глава, от стих 9-ти до стих 11-ти:"През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан във Иордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът, като гълъб слизаше на Него. И дойде глас от небесата: Ти Си Моят Възлюблен Син! В Тебе е Моето благоволение!"

   Ние виждаме, колко важно е било Водното кръщение. Не само за Израиляните, които по един тайнствен начин са минали през Червеното море и са били кръстени. По-късно виждаме как Бог призова Иоан Кръстител, който сложи началото на тази Новозаветна доктрина; а именно доктрината за Водното Кръщение. Всички Юдеи идваха при него. Идваха млади и стари, идваха учени и прости, идваха и Фарисеите. Всички се кръщаваха. И между тях сега виждаме, Господ Исус Христос да идва и Той да се кръщава във вода.

Ние се спираме и размишляваме върху Водното кръщение, защото е изключително важно за нас и никой не трябва да отлага вземането на това решение в своя живот. Почувстваме ли в сърцето си, че сме готови да сключим завет с Бога, нека да пристъпим смело и решително към него!

   Когато размишляваме върху кръщението на вярващите, или кръщението на Църквата, е нужно да се спрем преди всичко върху характера на кръщението и да погледнем многоразличните кръщения; за да не се объркваме в нашия живот и да не се питаме - какво е това кръщение, което Господ изисква от повярвалите в Неговото име.

   На първо място, ние всички сме запознати с кръщението на естествено родения човек. Да, ние всички, по-възрастните сме кръщавани. Аз си имам мой кръстник, вие си имате вашия кръстник. Родителите избират кръстника на детето си. Има едно предание, което казва, че кръстникът трябва да бъде известен човек, богат, с авторитет, защото като кръщавал, от себе си той оставал или предавал нещо на кръщелника, т.е. кръщелникът ще прилича на кръстника си.

Но независимо, че ние кръщаваме нашите деца, виждаме, че в последствие това кръщение няма абсолютно никакъв ефект в техния живот, а ефектът идва от света и от приятелите, с които децата общуват. Те фактически стават техните кръстници.

   Нашето разбиране, възлюбени, във връзка с кръщението на Християнина, е малко по-различно от някои други Църкви. Ние не вярваме, че когато бебето се роди, трябва да му търсим кръстник и той да го кръщава, и да го прави Християнин. Нашето твърдение е изградено върху Словото Божие и това е твърдението, че човек сам прави своя избор, дали да бъде грешник или Християнин, и това право принадлежи лично на всеки от нас. Всеки сам трябва да си избере своя кръстник - Христос или Сатана.

   Има едно друго кръщение. Кръщението на брачната двойка. Венчавка, бракосъчетание или както е прието да се нарича накратко "брак".

Аз го наричам кръщение и вярвам, че вие ще се съгласите с мен. Когато отидат младите в Общината, там става едно ново кръщение. Кое име ще приемат младоженците? Там има един друг "кръстник", който чака.

   В България е прието винаги само момичето да бъде "кръщавано" (да му се дава ново име). Обаче има места по света, където се питат и двете страни, и много често ще видите момчетата да приемат името, фамилията на момичето.

Но ние няма да говорим за това кръщение. Има едно друго кръщение - кръщението на новородените. Не на естествено родените, но на Новородените - казва нашият Господ и Спасител. 
И това кръщение на Новородените, на повярвалите в Господа Исуса Христа, ние ще разгледаме чрез няколко въпроса: Защо се кръщава човек? Каква е причината и целта на това кръщение? Кога се кръщава човек? От кого се кръщава, къде и как се прави това кръщение? За нас тези неща се важни, за да можем, като направим това кръщение, чрез него да променим себе си, да променим нашия живот, да променим нашето семейство и да променим нашето общество.

    Когато размишляваме върху "Водното Кръщение - Великата повеля на Христа", за нас е важно, не само да проследим историческите факти - от къде и кога започна то, как се предаде на Църквата от Господа Исуса Христа; но на първо място, да отговорим на възниквалия въпрос: Защо кръщаваме? Защо ние кръщаваме хората? - На първо място, ние се кръщаваме, защото Водното кръщение е заповед от Господа.
Запомнете тази мисъл! Когато някой ви запита - защо кръщавате, или защо се кръщавате, кажете им: Защото е заповед от Господа! Това е Великата повеля на Христа до Неговата Църква - да извършва това кръщение.

   За тази Велика Повеля на Бога четем в Евангелието на Матея
(28 глава, стих 18-ти и 19-ти): "Тогава Исус се приближи при тях, та им говори, казвайки: ...Идете прочее, научете всичките народи, (И обърнете внимание сега!) и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух."- Ето, това е Божията заповед!

   Христос, преди да се възнесе от тази земя, остави две повели на апостолите; повели, изразяващи ролята на Църквата на тази земя. Обърнете внимание на думите, които Господ каза на своите апостоли, а чрез тях на Църквата: "И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар!".
Проповядвайте го на Евреите! Проповядвайте го на Гърците! Проповядвайте го на Турците! Проповядвайте го на Българите! Проповядвайте го "на всяка твар"!  

   Можем ли да видим прекрасната Божия любов, с която Той ни е възлюбил и е отпушил бента на Божията благодат, за да протече и да стигне в нашия живот? Ние Му благодарим, че това благовестие за Божията любов: "Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот."[Йн.3:16] - това благо-вестие на Царството, ще бъде проповядвано на всяка твар.
Благовестието, че Бог прощава нашите грехове, благовестието за Божия дар.

   Сега обърнете внимание на реакцията след това благовестие! "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен;" Чуйте добре тези думи! Благовестието може да се проповядва, но ако нямаш човек, който да вярва в Бога, но да вярва в таласъми, да вярва в предания, да вярва в суеверия, това не спасява. Ти трябва да вярваш само в Господа Исуса Христа и в Неговото Слово!

   Но Христос казва, че вярата сама по себе си не е достатъчна. Той казва, че човек трябва да повярва и да се кръсти. Това е кръщението, за което ние размишляваме; а на морето, с Божията помощ и закрилата на Божиите ангели, ние го правим пред Господа и за Негова слава.
"Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен;" Не, който плати, не, който направи курбан, не, който отиде еди къде си...

   Две простички неща са нужни за нашето спасение и Бог ни ги е дал. Вижте колко лесно е да бъдеш спасен, да бъдеш Божие чадо! Не са нужни курбани, панахиди, подавки за спасение. Нужно е само благовестие, вяра, и Водното кръщение, което ние трябва да направим, защото е Великата повеля на Христа. Тази повеля се предаде и на нас, да учим хората на това свято вероучение - да обичат Бога, да обичат ближния си, да се покаят за греховете си, да се новородят и да приемат това Водно кръщение.

   Когато човек повярва в Господа Исуса Христа, Господ, иска от него да направи една публична изповед. Тези, които са повярвали в Бога, опитали Бога, не могат да стоят мълчаливи. Те трябва да направят тази изповед пред небето и земята, чрез Водното кръщение!

   Точно това ние правим, когато застанем пред водата, пред Господа, пред Неговите ангели, ние Го изповядваме, че е Божий Единороден Син; ние изповядваме любовта на Бога Отца; ние изповядваме силата на Бог Дух Святи.

   Защо се кръщава човек? Защото той трябва да направи тази публична изповед, в отговор на тези въпроси. Господ казва:"И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповя-дам и Аз пред Отца Ми, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече (засрами) от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Ми, Който е на небесата." [Мат.10:32-33].
   Господ иска да бъдем живи Християни!

   На второ място, ние се кръщаваме - защото кръщението е обрек пред Господа.
Аз правя обрек, чрез Водното кръщение. Заставам пред Господа и казвам: "Господи, аз съм немощен, аз съм слаб, аз съм недостоен, но с това кръщение искам да изразя желанието си, Господи, да Те следвам. Аз искам да бъда Твое чадо! Аз искам да бъда Твой молител! Аз искам да пея, Господи, да Те прославям, да Те величая! Искам, Господи да бъда Твой слуга, Твоя слугиня! Благослови ме!" И Господ, който дава различни дарования, ще изпълни молитвата ти.

   Ние правим не само изповед пред Господа. Ние правим обрек чрез Водното кръщение. И затова ние не се кръщаваме, като деца, защото нищо не разбираме.

   Нищо не съм разбрал, когато кръстникът ми, или дядо поп ме е потопил в казана и ме е измъкнал. Може би само съм плакал малко и нищо повече. Обаче никога няма да забравя моето Водно кръщение през 1953 година, на същото място, където ще извършим кръщенията и тази година. Никога няма да забравя това кръщение, защото аз знаех какво имам зад себе си, аз знаех какво вършех и сега зная любовта на Бога, свободата Му, спасението Му, радостта Му, благословението Му.

   Ние се кръщаваме, защото кръщението е венчавка с Христа Исуса.
Много често се използва в Книгата Библия думата "Женихът" или "Младоженецът". Да! Христос е Младоженецът. Така е описан в Словото Божие, а Църквата е Неговата Невяста. И точно така, както стават сватбите - булката се облича с хубава дреха, представя се на младоженеца, сключва се брак, сключва се това кръщение, наречено венчавка и се започва семейния живот.

   Точно това ние правим, когато застанем във водата. Това е една венчавка на душата с Господа Исуса Христа. И понякога се чудим какви дрехи трябва да си облечем.

   Когато ние, или нашата дъщеря, трябва да се венчава, търсим тоалети от къде ли не и не жалим средствата, изпълнени с ентусиазъм. Ние трябва да погледнем на това Водно кръщение, като на венчавка с Господа. Да застанем на тоя бряг, като ангел Господен и да кажем: "Господи, Твоя съм! Господи, Твой съм! Сега аз сключвам брачен завет с Тебе!"

   Когато се питаме, защо се кръщават евангелистите, не, като малки деца, а когато са на възраст, като повярват, като се покаят, като приемат Господа; отговорът е: Защото кръщението е символистично погребение на стария човек, казва Словото Божие. 
Ние идваме пред Бога, изповядваме греховете си и Той ги прощава. Въпреки това, продължаваме да носим страшни спомени в себе си, в мислите си и сме в постоянен конфликт и борба със собственото си минало, защото сме особено създание. Знайте, че Водното кръщение е използвано от Господа Исуса Христа точно за тази терапия - освобождение от товара на миналото, освобождение от всичко онова, което ни смущава, което ни тормози.

   Дяволът постоянно върви след тебе и ти нашепва: "Виж какъв си! Виж каква си! Можеш ли ти да направиш тази работа?"

   Отговори му: "Мога! В името на Господа Исуса Христа! Точно, защото съм такава, точно защото съм такъв, Господи аз ида при тебе! Ида, Господи, в това Черно море и се потапям в него. Потапям всичко онова, което ме смущава; онова, което върви след мен, като мравуняк. Мравуняк от грехове... Оставям ги там! Погребвам ги във водата."

   Виждали сте как се къпе лисица, нали? Те са най-хитрите. Най-напред, малко по малко си потапя опашката във водата и бълхите бягат от опашката нагоре; пак потапя, малко, малко по-нагоре - гърба си, още по-нагоре, свива се малко по малко във водата; бълхите бягат и се струпат на едно място върху главата й; и изведнъж се гмурка цялата, и те остават над водата. Точно това представляват бълхите на греха. Когато вземаме Водно кръщение там на морето, нека да потопим стария човек, старите навици да изчезнат и вълните да ги отнесат безвъзвратно далече от нас.

   Във връзка с кръщението, което е символистично погребение на стария човек, апостолът чрез Святия Дух казва:
"Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? За това, чрез кръщението, ние и се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкръсен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот." [Рим.6:3-4].

   А в "Посланието до Колосяните", 2-ра глава стих 12-ти, четем:
"Погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкръсени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкръси от мъртвите."

   Тези думи не ги казваме ние, а Словото Божие ги казва. Тези стихове ни запознават с една прекрасна картина. "…и се погребахме с Него".

   Да не си помисли някой, че ние учим хората да се самоубиват! Абсолютно не! Ние говорим в духовен смисъл, възлюблени. Когато вие се потопите във водата, символистично се потапяте в гроба; тъй както Христос е бил положен в гроба. Потапяш стария човек, потапяш старото сърце, старите чувства, старите пътища и когато излизаш, казва апостолът, ти си възкръсен, нов човек, ново създание, символ на Христовото възкресение. Това не е само едно обикновено потопяване във водата, а е възкресение.

   С това ти правиш обрек пред Господа, че за света ти си вече умрял, а възкръсваш за нов живот в Господа Исуса Христа. Нека да се хванем здраво за тази истина!

   Какъв смисъл влагаме в думите "символ на Христовото възкресение"? Когато трябваше да възкръсне Христос, римските войни бяха там, камъкът беше върху Неговия гроб. Независимо от тези обстоятелства, камъкът се отвали и Той излезе.

   Водното кръщение има много важно значение за нас! Независимо какви демони Сатана е поставил да те пази, какъв тежък камък е сложил върху теб; знай, че нищо не може да попречи на душата ти да бъде възкресена и Божият Дух да живее в твоето сърце!

   Водното кръщение е Великден за нас! - Възкресение на човешката душа.

   Благодарим на Бога за тази привилегия!

   Сега, когато те попита някой: "Защо се кръщаваш?"; кажи му: "Водното кръщение е моята изповед пред небето. Аз имам дълг, като Божие чадо да направя тази изповед. Това е мой обрек пред Господа, че ще бъда Негово чадо, ще посещавам Христовата Църква и доколкото ми дава сили ще му служа!"
Когато някой те попита: "Защо се кръщаваш?", кажи му убедително:
"Кръщението е венчавка с Господа! Кръщението е възкресение за душата ми!"

  Ако някой те попита: "Защо се кръщавате вие евангелистите?" Отговорът е: "Защото са се кръщавали и ранните Християни, първите Христови последователи, приели истината за това кръщение лично от Исус Христос и от Неговите ученици."

   Когато говорим за "Водното кръщение - Великата повеля на Христа", пред нас изпъква, не само въпросът, защо кръщаваме, и ние разрешаваме този въпрос със Словото Божие от Евангелието на Матея (28 глава, стих 18-ти и 19-ти); но когато се задълбочим в нашето служение, помежду хората възниква и друг много сложен въпрос; а именно: Кога кръщаваме?
Този въпрос произвежда спорове в нашите Християнски среди. Кога кръщаваме? Болшинството от нас са произлезли от утробата на Православната Църква, която кръщава децата, като са бебета. Свещеникът потапя бебето в казана и това е кръщението. След това кръщение, то вече автоматически става Християнин. Но дали това е така?

   Когато размишляваме върху въпроса, кога кръщаваме; ние желаем да ви запознаем с доводите, върху които се основава нашето несъгласие с този вид кръщение. Кръщението изисква много силен елемент.

   За да бъде кръстен, човек ще трябва да принесе плодове на покаяние, казва Иоан Кръстител. Ако той не може да принесе тези плодове на покаяние, как ще го кръстим?

   Човек трябва да бъде кръстен, когато осъзнае греховете си, когато се покае - когато се новороди, а не когато се роди.

   Затова ние не кръщаваме нашите деца. Ние представяме нашите деца. И това служение е основано на Словото, записано в Евангелието на Лука, 2-ра глава, стих 22, когато Исус трябваше да бъде представен пред Бога.
"Като се навършиха и дните за очищението им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да го представят пред Господа." Не да го кръстят, но "да го представят пред Господа".

   И нашата Църква практикува точно това, изхождайки от това, което се направи на Исус, като бебе. Ние представяме нашите деца пред Господа. Съветваме нашите семейства, майки и татковци да не кръщават своите деца, но да ги представят пред Господа.

   И когато те пораснат, когато започнат да различават светлината от тъмнината, доброто от злото, и се покаят, приемат Господа; тогава ние ги кръщаваме във вода.
Христос се кръсти, не, като бебе. Христос бе кръстен на тридесет годишна възраст, преди да започне Своето служение. И ние, по Неговия пример, правим така.

   За да ни стане по-ясен въпроса за времето на нашето кръщение, нека да обърнем внимание на Христовите думи:
"И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар! Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден."

   Какво означават тези думи? Ние сме достатъчно разумни, интелигентни, да разберем, че тук се говори за едно благовестие, отправено към зрели хора. Застани над кошчето, над люлката, над кошарата на бебето и му проповядвай благата вест! Проповядвай му, колкото си искаш! Ще те чуе ли? Нищо няма да чуе! Ще повярва ли? Въобще няма да ти повярва! Ще скочи ли от кошчето да се кръсти? Не! Ако мама го потопи в коритцето може. Тя го "кръщава" много пъти на ден. Обаче това не е никакво кръщение!

Тук се говори, на първо място за вяра в кръщението, за осмисляне същността на кръщението. Ние всички Християни вярваме в кръщението, но се различаваме в разбирането си, относно това, кога човек трябва да се кръсти. Картината е много ясна. Вие може би сте гледали в някои филми, как Иоан Кръстител, застанал на брега на реката Йордан, кръщава, не бебетата, кръщава, не децата от детската градина; а кръщава възрастни хора, които са дошли при него, с желание да бъдат кръстени.

   Още, когато размишляваме върху това, кога се кръщава човек, ще кажем: Кръщението е след повярването. Да! Господ казва тези думи: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен;" Това е условието за кръщението.

   Предаде ли някой сърцето си на Бога, ние нямаме право да го спрем, защото примерите в Словото Божие са много. Специално ние четем в Книгата "Деянията на Апостолите" в осма глава, за оная чудна история, помежду Филип и Етиопския скопец, която ще разгледаме малко по-късно. Понякога ние изпитваме хората, умуваме какви трябва да бъдат и кой трябва да се кръсти.

    Аз си спомням, когато за първи път дойдохме през 1990 година в България, имахме Водно кръщение във Варна. Беше трудничко да излезе Църквата организирано и да отидем на морето, но ние решихме, че трябва да го направим. Отидохме предния ден с Пастира на Църквата да огледаме обстановката и да определим подходящото място, където трябва да бъдем.

   Сградата на Църквата се намираше в непосредствена близост и сутринта организирано поехме към морето. Когато пристигнахме, с голяма изненада установихме, че избраното от нас място е определено за една по-специална група руснаци. В първия момент се смутихме, защото при тази ситуация можеше да възникне някакъв конфликт. Събра се голяма публика, прочетохме Словото Божие с кратки разяснения и започнахме кръщението. От руската група се отделиха две рускини и тръгнаха след нас, като настояваха да бъдат кръстени.

   Някои от братята категорично възразиха, че нямаме право, защото според нашите принципи трябва да са вярващи и пр.

 Едната от жените се обърна към нас много развълнувана, убеждавайки ни, че не би трябвало да тълкуваме погрешно факта, че след като е жена на големец, не би могла да бъде вярваща. Уверяваше ни, че в хотела си носи евангелче, което чете.

   Нещо много насърчително каза тази жена. Тя сподели, че, като момиче е сънувала сън за това кръщение на морето. Господ й го е дал в съновидение. Единствено не е знаела, къде се намира, но картината била същата. С такава настойчивост ни умоляваха тези жени...И ние ги кръстихме. Иска ли човек да бъде кръстен, вярва ли в Господа; според Словото, трябва да бъде кръстен в името на Отца, Сина и Святия Дух. И никой да не ги спира, защото това са двете единствени условия, изисквани от Бога за нашето спасение, а именно: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен".

Кръщението след повярването.
В кого трябва да вярваме? - В Господа! Да вярваме, че Той дойде, като откуп за нас, за нашите грехове; да вярваме, че Той бе прикован на Голгота за нас. Да вярваме, че Той бе погребан в гроба. Да вярваме, че на третия ден възкръсна. Да вярваме, че Той ще дойде пак за Църквата. Това иска Господ от нас. 
   И ако вярваш всичко това, кой може да те спре? Никой!
   Дерзай! Дерзай! И Господ ще те благослови!

   До тука ние разгледахме въпросите:
   Защо се кръщаваме? Кога се кръщаваме?

   Нека сега да се спрем на въпроса: От кого се кръщава човек?

   Когато размишлявах върху тези думи, Святият Дух спря вниманието ми върху следния факт: Ние може да имаме вярващи хора; хора, които да изповядват греховете си, обаче в същия момент виждам една лекота, лекота в изпълнението на кръщението. Който трябва и който не трябва, отива и кръщава хора. Това не трябва да бъде така! Кръщението за мен е важен момент. По-важен от венчавката! По-важен от ръкополагането на Пастира. Може ли всеки да дойде да ръкоположи Пастир; да ръкоположи дякон? Това е много важен момент, затова нека да помислим, кой ни е кръстил! Да не би той самият да има нужда някой него да кръсти, и да му покаже пътя и начина на кръщението.

   В Евангелието на Марка Словото Божие ни запознава с Иоан Кръстител. -   Този, който беше помазан от Господа, човек посветен, отдал живота си в служение на Бога. Не всеки дръзваше да прави това. Той проповядваше в пустинята и проповядваше кръщение за покаяние, за прощение на греховете на човеците.

   Когато размишляваме върху Водното кръщение, ние виждаме, не само Иоан Кръстител, който е кръщавал във вода; но това Водно кръщение се е практикувало и от Господа Исуса Христа, Второто лице на Светата Троица. За Него четем в Евангелието на Иоана трета глава, 22-ри стих: "След това дойде Исус с учениците си в Юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше."

   Виждаме, че тази доктрина за кръщението не остана при Иоан Кръстител, но чрез Христа тя беше предадена и на Неговите апостоли, на Неговите ученици, на Ранната Църква.

   В Иоана четвърта глава стих 1-ви и 2-ри четем: "Прочее, когато Господ узна, че Фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици нежели Иоан, (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му)..."

   Днес ние практикуваме същото кръщение, което Иоан Кръстител е практикувал, което Господ Исус Христос е практикувал, чрез потапяне в реката Йордан.

   Вижте авторитетните личности, които са вземали участие в кръщението на покаялите се Божии чада! Кръщението не е обикновено нещо и не трябва да се подценява. Това не е просто едно потапяне във водата. Водното кръщение за нас е ръкополагане.

   Когато Пастирът застане пред Господа с тая мила душа, приготвила се да сключи обрек с Господа, Пастирът полага ръката си над нея и я ръкополага пред Ангелите, Архангелите, Серафимите, Херувимите; и тя приема този Божествен дар и това Божествено благословение.

   Христос е там и участва в това кръщение. Аз вярвам и искам вие да вярвате, че Той ще бъде там на морето, преди нас. Той ще бъде в тези ръце и Той ще ви държи, и Той ще ви потопи, и Той ще ви кръсти и тогава кръщението има смисъл и ефект в нашия живот. И ние благодарим на Господа за това присъствие!

   Когато разглеждаме доктрината за Водното кръщение, пред нас стои въпросът: Как се кръщава човек?; на който въпрос ще трябва да отговорим. Много важно нещо е!

   Отговорът на този въпрос е много важен, предвид на това, че има различни противоречия във връзка с начина на кръщението. Някои практикуват Водното кръщение с потапяне, други го приемат - с поръсване. Ние се придържаме изключително към Словото Божие и искам да бъдете ревниви защитници на това кръщение: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен;". И ако твоето кръщение е погрешно, извратено, както дяволът се мъчи често да опорочи това, има опасност и за твоето спасение.

   Затова направи го така, както Иоан го е направил!

   Направи го така, както Христос беше кръстен, така, както и Той кръщаваше!

   В гръцкия език думата "кръщение" (баптизмос), освен с религиозното си значение се употребява и в друг смисъл. Когато ковачът, който прави метални инструменти, изработи изделието си, преди да го пусне в употреба, той го закалява. Първо го нагрява до почервеняване и след това го потапя вътре във водата, докато получи необходимата закалка. Баптизмос идва точно от там - потапяне, скриване вътре във водата. Ние практикуваме кръщението именно по този начин - чрез потапяне.
Направи го, така, както Библията казва! Застани пред водата, потопи се във водата, и Господ ще те благослови!

   И накрая ще завършим с въпроса: В чие име се прави това кръщение?
Във връзка с разглеждането на въпроса: Как се кръщава човек?, ще чуете различни доктрини, затова ще обърна вниманието ви върху Словото Божие от Евангелието на Матея (28 глава стих 19-ти) - "Идете прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух."

    Изхождайки от Словото Божие, в отговор на въпроса, в чие име човек се кръщава, ще кажем: Правим го в името на Отца, Сина и Святия Дух, така както ни е заповядано в Евангелието на Матея (28:19).

   Тоя обрек, тая изповед, ние я правим пред Светата Троица. Да не ви измами някой с други учения! Има погрешни учения, които признават само някои от имената. Искайте да бъдете кръстени в името на Отца, в името на Сина, в името на Бог Дух Святи - Божието Триединство!

   Ние четем в Книгата Деянията на Апостолите, в осма глава, за едно чудно кръщение, кръщението на Етиопския скопец (от стих 26-ти до края).
"Човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони..."
[Както и някои от нашите българи, отиват на Божия гроб, и като се върнат ги наричат "хаджии". Ходил вече и край, има патент да бъде хаджия, да бъде хаджийка, царството небесно им е осигурено. Нищо истинно няма в това! Човек отива там и гледа една празна пещера, абсолютно нищо друго, ако не си докоснат от Святия Божий Дух, това нищо не те ползва.]

   Този човек се връщаше от Богослужение в Ерусалим, откъдето си беше купил за спомен Книгата на пророк Исая, и на връщане седеше в колесницата си и я четеше. Може би го е хванало страх в пустинята, защото наистина си е страшничко, а може и по друга причина, не зная; но той е четял на глас Словото Божие. А Книгата на пророк Исая е прекрасна книга!

   В този момент "ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана, та отиде... А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница."[ст.26-27, 29]

   Ние виждаме в Словото Божие чудните начини, по които Бог работи. Божият Дух го е взел. И ние трябва да вярваме в това нещо. На нас понякога ни е много трудно да проумеем как Божият Дух може да вземе някой и да го заведе точно на определено място. Ние не знаем как, но много Божии чада са преживявали това чудно благословение. Филип е бил взет от Ерусалим и заведен в пустинята, точно на определеното от Бога място. Той се е приближил тайнствено и вижда скопеца да чете Словото. Филип, който не е бил по-различен от нас, си е казал: "Този човек сигурно е интересен човек. Господ да ме изпрати тука в пустинята само, заради него?"

   От колесницата се чували, изречени на глас думите:"Като овца биде заведен на клане; и както агне пред стригачите си не издава глас, така не отваря устата си..." [ст.32]
Филип слушал известно време и накрая изгубил търпение и го попитал: "Ами разбираш ли каквото четеш?"[ст.30]." Скопецът е бил много искрен и смирен човек.

   Той отговорил чистосърдечно: "Нищо не разбирам!“ – „Как да разбирам, ако не ме упъти някой?... А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса."

   Точно това иска Господ от нас евангелистите. Евангелист е гръцка дума, която преведена на български означава благовестител. Да отворим устата си, за да разнесем, не новините, не клюките; а да отворим устата си да благовестим Исуса.

   И Филип направил точно това, започнал да му благовества за Господа Исуса Христа. Скопецът слушал с внимание думите му. Филип започнал да тълкува Словото и го запитал: "Ти знаеш ли за кого говори пророкът, като казва: "като овца, заведен на клане"?; и му обяснил Словото с думите: "За Месия [Помазаникът], Господа Исуса Христа, Който дойде, така както Го описва пророк Исая. Той беше наранен, заради нашите престъпления, бит биде, поради нашите беззакония и върху Него дойде наказанието."
Скопецът приел всичко това. Той повярвал в това Писание. Когато Филип разбрал, че скопецът вярва в Месия, вярва в Господа Исуса Христа, благовестил му и Водното кръщение - Великата повеля на Господа Исуса Христа.

   И оня човек скочил от колесницата с радост. И казал: "Ето вода! Какво ми пречи да се кръстя?"[ст.36] Това е много хубав въпрос: "Какво ми пречи да се кръстя?" Нека Бог да ни помогне! Ако има нещо, което да ти пречи, късай, хвърляй! Не оставяй нищо да ти попречи да вземеш Водно кръщение!

   И Филип му отговорил: "Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус е Божий Син. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го." [стих 37 и 38]

   Това Слово ни дава отговора на нашия въпрос: Кого кръщаваме? - Този, който повярва в Господа Исуса Христа, изповяда греховете си и е готов да приеме това чудно благословение.

   "И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар! Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден." (Марк 16:15-16)

   Жалка е картината днес, нали? Хората са закоравили сърцата си и трудно приемат това Слово. Мъчно ми е! Може би на Господа Му е мъчно много повече, че всичко друго сме готови да направим, но не и това - да потърсим Божията инструкция за вечния живот и за нашето спасение.

   Накрая ще обърна вниманието ви върху пояснението:
Водното кръщение не е спасение, а условие за спасението на човешката душа, условие за получаване на вечния живот.

    Ние четем в Евангелието на Иоана трета глава, диалога между Никодим и Исус.- "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство." [ст.5]

   Тук Бог ни запознава с двете кръщения - Водното и Духовното кръщение. Нека Господ да ни даде сили, да можем да надникнем дълбоко в тези тайни; и да знаем защо кръщаваме, кога кръщаваме, как трябва да кръщаваме хората и какво е условието, на което трябва да отговаря човек, за да бъде кръстен във вода!

   Нека да позволим, този материал, който разгледахме, да бъде гравиран в сърцата ни, за да можем да бъдем съучастници на тази Велика благодат, Водното кръщение!

   Да не разчитаме на кръщението, направено от нашите кръстници, когато сме били деца, но да приемем това Небесно кръщение, да се доверим на Небесния Кръстник, Господ Исус Христос, Който единствено може да кръщава с благодат и сила!

   Ние никога няма да бъдем в състояние да проследим тази велика тайнствена сила, която се крие във Водното кръщение. Но само от сърце можем да благодарим на Бога, че чрез Словото Си ни е дал виделина, с вяра и дръзновение да пристъпим към водата и чрез това кръщение да кажем "Довиждане!" на стария свят, и чрез него да възкръснем за Нов живот в Христа Исуса!

    Нашата молитва към Бога е: "Господи, благослови всеки един от нас! И на тези, които не са направили още това решение в живота си, решението за Водно кръщение, приготви сърцата им, както приготви сърцето на скопеца и дай им тази смелост да кажат: "Ето вода! Какво ми пречи да се кръстя?"!

   Защото няма по-прекрасен и вълнуваш миг в живота на Християнина, от мига, в който се потапя във водата, изпълнявайки Великата повеля на Христа:

"Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен!" АМИН!

************************************************************************

   Тази книга съдържа проповед на П-р Д-р Стефан Банков, изнесена в Концертна зала - Бургас, на 30.06.1995 година, в навечерието на деня, определен от Евангелската Църква за Водно кръщение на морето. 
   В нея авторът дава подробни разяснения върху този духовен ритуал и отговаря на въпросите: От къде води началото си? Защо е необходимо това кръщение? Къде трябва да се извършва? Как и на какво основание е приет от Евангелската Църква този начин на кръщение?
   Всички тълкувания са изградени върху Книгата Библия и са обосновани със съответни пасажи от нея.

   Корекциите, които естествено са неизбежни, при трансформирането на проповедта, са съвсем незначителни и несъществени; и стилът на Пастор Д-р Стефан Банков, характерният за него начин на изразяване, е запазен максимално.

 Редактор: Емилия Маринова

**********************************************************************************