Лука 24:13-35 -„И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Духовното разочарование,
което след Господната Вечеря се преобърна на неудържима радост.
I. РАЗОЧАРОВАНИЕТО, ПРЕДИ СРЕЩАТА С
ХРИСТА
1. Разочарованието, поради
неверието в Христа
Лука 24:11 -„А тия думи им се видяха като празни
приказки, и не вярваха.”
2. Разочарованието, поради
грешната представа за Христа
Лука 24:21 –„А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще
избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. ”
3.
Разцеплението, поради разочарованието
А. Разцеплението на
апостолите
Йоан 21:3 -„Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние
с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо. ”
II. СРЕЩАТА, ПРЕДИ ВЕЧЕРЯТА С ХРИСТА
1. Разговорът, преди Вечерята
с Христа
Лука 24:14 -„И те се разговаряха помежду си за всичко
онова що бе станало.”
2. Срещата, преди Вечерята с
Христа
Лука 24:15 -„И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с
тях;”
3. Разговорът, преди Вечерята
с Христа
Лука 24:17 -„И рече им: Какви са тия думи, които
разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.”
4.
Изповедта на натъжените отстъпилите, преди Вечерята с Христа
Лука 24:21 -„А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен
всичко това, вече е трети ден откак стана това.”
III. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ С ХРИСТА
1. Поканата, преди Тайната вечеря
Лука 24:29 -„Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас,
защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.”
2. Благословението на Христа
на Тайната вечеря
Лука 24:30 -„И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и
даде им.
3. Резултатът от поканата на
Христа на нашата трапеза
А. Духовно проглеждане
Лука 24:31а -„И очите им се отвориха...”
Б. Церение от духовната
„атеросклероза“
Лука 24:31б -„И очите им се отвориха и Го
познаха...”
Атеросклерозата е една от най
коварните болести.
· Тя става причина - майка да забрави детето си.
· Тя става причина - болният да не може да намери пътя
към дома.
Така е и с духовната
атеросклероза.
В. Духовният огън в сърцата
на вечерящите с Христа
Лука 24:32 -„И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по
пътя и когато ни тълкуваше писанията?”
Г.
Завръщането при Бога след Тайната вечеря с Христа
Лука 24:33-36 -„И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия,
които бяха с тях, които и
казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. Те пък разправиха
станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба. И когато говореха
за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! ”
Няма коментари:
Публикуване на коментар