МИСИЯТА НА БИБЛЕЙСКИЯ ХАРАКТЕР

1 Петрово 2:13-17 –„Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;  като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“

Помнете! Характерът на човека не се променя, след неговото повярване в Господа.
Характерът на човека, след неговото повярване в Бога, просто се „калцира“ по подобието на туберкулозния бацил*.
Ако преболедувалият от туберкулоза не внимава, бацилът отново се развива. Така е и с характера на човека!

1.  Ако човек е имал склонност да краде, преди да повярва; след като повярва, ако не внимава - склонността към кражба отново ще се активира 

2.  Ако човек е обичал лъжата, преди да повярва; след като повярва в Бога, ако не внимава – отново започва да лъже 

3.  Ако човек е блудствал, преди Новорождението си, а след това не внимава; има опасност отново склонността към блудство да бъде възкресено от дявола в него...

Християнинът не трябва да се примирява с твърдение, подобно на популярното:“Как он был,так и остался (какъвто той е бил,такъв и е останал.)“!

Затова – нека всеки от нас да работи върху своя скрит („калциран“) характер, съобразно Божието Слово.
Битие 4:7 –„...Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.“

І. ЛИЧНИЯТ ХАРАКТЕР НА ЧОВЕКА

1 Йоан 2:12-13 –„Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име. Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца.“

1.     Пиша вам, бащи

2.     Пиша вам, младежи

3.     Пиша вам, дечица

4.     Пиша вам, майки

2 Йоан 1-2 –„От Презвитера до избраната госпожа и до чадата й, които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са познали истината). заради истината, която пребъдва в нас, и ще бъде с нас до века,“

ІІ. МИСИЯТА НА ХАРАКТЕРА В НАШЕТО СЕМЕЙСТВО

1. Жени, покорявайте с на своите мъже
Ефесяни5:22 –„Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;“2. Мъже, любете своите жени Ефесяни5:25 –„Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,“

3.     Деца, покорявайте се на своите родители

Ефесяни 6:1-3 –„Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание), "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".

4.     И вие, бащи, не дразнете своите деца

Ефесяни 6:4 –„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.“

5.     Слуги, покорвайте се на своите господари

Ефесяни 6:5-8 –„Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа. Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото добро каквото върши. “

6.     И вие, господари, постъпвайте също така с тях

Ефесяни 6:9 –„И вие, господари, струвайте същото на тях, като се въздържате от заплашването; понеже знаете, че и на тях и на вас има Господар на небесата, у когото няма лицеприятие.“

Проявление на нашия характер е в полза, или във вреда, преди всичко на самите нас. Защото, каквото правим – това и ще ни бъде направено!
Примерът със старата гаванка.
„Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си:
— Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
— Той ми е баща, какво да го правя?
—-Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
— Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна напреде му една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
— Какво правиш тука? — попита го баща му.
— Копаня дълбая — отвърна момчето.
— Защо ти е? 

— За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си в къщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.“

ІІІ. МИСИЯТА НА ХАРАКТЕРА В ЦЪРКВА

Д.А. 6:2-4 –„По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.“

1 Тимотей 3:1-13 –„Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае. Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава, не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец; който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?) да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола. При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола. Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба, да държат с чиста съвест тайната на вярата. Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни. Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко. Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си. Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса.“

ІV. Проявлението на нашия характер в обществото

Бог грижи се за нас

Изход 20:1-20 –„Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради. Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.“

1.     Какъвто е моят характер – такова ще бъде и моето семейство
2.     Какъвто е характерът на семейството – такава ще бъде и Църквата
3.     Какъвто е характерът на Църквата ни – такава ще бъде и държавата ни

Йона 3:6-10 –„И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния; понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем? И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.“                                                                                                           

*(Бел.ред.-“При добро състояние на имунната система болестен процес не настъпва, но инфекцията остава в организма като "спяща". Това се нарича латентна туберкулозна инфекция, което е израз на специфичен имунен отговор и може да остане в "спящо" състояние в течение на много години. Но ако поради различни причини, имунната защита намалее, то налице е рискът латентната инфекция да доведе до активна туберкулоза.“-Лечител)