ЧЕСТИТО СТЕФАНОВДЕН

Днес е денят, определен от Българската Църква за възпоменание на Архидякон Стефан:

·        Първият Архидякон

·        Първият Евангелски Богослов

·        Първият мъченик за Христовата вяра

(Името Стефан означава: Корона на Божията слава)

Деяния на апостолите 6 и 7 глава –„А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях. И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата. А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете. Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана. Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше. Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона, гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона; защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал. И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.(Д.А.6 гл.)

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това? А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече: "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа". Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете. И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо. И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място. И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси. А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него. и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни; и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона. Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души. И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни; и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора. А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет, докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа. Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина? Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа; "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене", Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас: когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон". Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял; която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида, който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. А Соломон му построи дом. Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка: "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?" Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, - вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел. И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа. ( А Савел одобряваше убиването му. (Д.А.8:1)“…

Несправедливата присъда и убийството на Архидякон Стефан (по-точно прeминаването му в Божията слава - И като рече това, заспа…) бе преобразено, от Всевишния Бог, на най-голямото добро за Христовата Църква:

На първо място: Убийството на Архидякон Стефан послужи за - активиране на Ранната Църква.

Д.А.11:19-21 –„Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите. Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.“

На второ място: Убийството на Архидякон Стефан послужи за – просвещението на апостол Павел и неговото покаяние (преобръжение).

Превръщането му от Савел (най-ревностният гонител на Християните) – в Павел, най-дръзновеният и посветен Христов апостол.

Пълната изповед на Апостол Павел (за поемане на тази духовна щафета), е записана в Деянията на апостолите 22 глава:“…19 И  аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; 20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.“

Запечатаната в Божието Слово (Библията) картина за смъртта на Архидякон Стефан, е синтезирана в думите на Апостол Павел, записани в личното му послание до Римляните:

„ Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Римляни 8:28)

На трето място: Възпоменанието на Архидякон Стефан, днес трябва да послужи, не само за:

· Насърчение на всички Християни, безпричинно гонени и убивани, заради вярата им

Но и за:

·  Просвещение и разкаяние на всички духовни гонители – убийци

След, казаното до тук, можем да обобщим:

Днес, когато, ние българите, безпроблемно и благодатно възпоменаваме (по медии, Църкви и катедрали...) несправедливото убийство на Архидякон Стефан; не трябва ли чрез него да възпоменаваме и паметта на всички невинно пострадали - гонени, измъчвани и убивани, единствено заради вярата си, български духовници (не само по време на атеистичното минало на България, но и днес). Нека не пренебрегваме факта, че има различни видови смъртни присъди, както има и различни видове убийства!

Ще завърша с думите на Господ Исус Христос:

„А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.“ (Лука 12:4-5)

Затова:

Всред много различните, почитани от държавната ни Църква дни, не трябва ли да има отделен ден - Денят на духовно репресираните (безпричинно осъдените от синедриона, поради безкомпромисната им вяра в Бога)?!

Този ден, задължително трябва да съвпада със Стефановден - Денят за възпоменание на саможертвената безкомпромисност на Архидякон Стефан!

ЧЕСТИТО СТЕФАНОВДЕН!

·        ДЕН ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА БЛАЖЕНИЯ МЪЧЕНИК - АРХИДЯКОН СТЕФАН

„А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.“

·        ДЕН ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА БЕЗКРОМПРОМИСНИТЕ ХРИСТИЯНИ