ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ХРИСТА ЧРЕЗ БОЖИЯТА МЪДРОСТ

Лука 22:19 -"И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание."

I. ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ХРИСТА - ЧРЕЗ СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА БОЖИЯТА МЪДРОСТ

1. Божията мъдрост, чрез Която бяха създадени световете

Псалми 104:24 –"Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всичките. Земята е пълна с Твоите творения."

Псалми 3:19 -"С мъдрост Господ основа земята. С разум утвърди небето."

2. Величието на Божията мъдрост

1Коринтяни 1:25 -"Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците."

3. Възпятата мъдрост на Бога - от Старозаветните светии

Даниил 2:20 -"Даниил рече:- Да бъде благословено името Божие от века и до века. Защото мъдростта и силата са Негови."

4. За възпоменание на Христа чрез възпяването на Божията мъдрост - от Новозаветните светии

Римляни 11:33-36 -"О колко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник? Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин."

II. ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ХРИСТА ЧРЕЗ ЗАГУБЕНАТА МЪДРОСТ

1. За възпоменание на Христа - чрез създадения човек по Божията мъдрост

Битие 1:27 -"И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го
създаде; мъжки и женски пол ги създаде."

Създаден по Божия образ, означава: Създаден мъдър, като Бога.
2. За възпоменание на Христа - чрез помрачаващите сили, причината за загубването на Божията мъдрост

Битие 3:1 -"А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше направил. И тя рече на жената: "Истина ли каза Бог да не ядете от какво да било дърво в градината?"

Матей 4:5-6 -"Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма, и Му казва: Ако Си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано:- "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе; и на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си."

3. За възпоменание на Христа - чрез свидетелството на Бога за човешката мъдрост

Еремия 4:22 -"Защото Моите люде са безумни. Не Ме познават. Глупави чада са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло. Но да вършат добро не умеят."

4. За възпоменание на Христа - чрез лицемерната мъдрост на човека
Римляни 1:22 -"Като се представяха за мъдри, те глупееха."

5. За възпоменание на Христа - чрез дефиницията на Божията мъдрост

1Коринтяни 3:18 - "Никой да се не лъже. Ако някой от вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупак, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога; понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им."

6. За възпоменание на Христа - чрез различните видове мъдрост

Яков 3:15 -"Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска."

А. Мъдростта от Горе е - Божията мъдрост
Б. Земната мъдрост е - човешката мъдрост
В. Бесовската мъдрост е - мъдростта на Сатана
III. ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ХРИСТА - ЧРЕЗ МЪДРОСТТА НА БОЖИЯ ЕДИНОРОДЕН СИН

1. За възпоменание на Христа чрез пророчеството за мъдростта на Божия Единороден Син

Исая 11:2 - "И Духът Господен ще почива на Него. Дух на мъдрост и на разум. Дух на съвет и на сила. Дух на знание и на страх от Господа."

2. За възпоменание на Христа чрез свидетелството за Неговата мъдрост - в детството

Лука 2:40 -"А детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божия благодат бе на Него."

3. За възпоменание на Христа чрез свидетелството за мъдростта Му - в юношеските години

Лука 2:46-47 -"И след три деня Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше. И всички, които Го слушаха се удивяваха на разума и на отговорите Му."

4. За възпоменание на Христа чрез свидетелството за Неговата мъдрост - в зрелостта

Матей 13:54 -"И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогата им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?"

IV. ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ХРИСТА - ЧРЕЗ ИЗТОЧНИКА НА МЪДРОСТТА

1. За възпоменание на Христа чрез дадената ни от Бога мъдрост чрез Христа

1Коринтяни 1:24 -"Но за самите призвани, и Юдеи и Гърци, Христа Божия сила и Божия премъдрост."

2. За възпоменание на Христа - чрез мъдростта, която идва от Святия Дух

Д.А.6:3 -"И тъй, братие, изберете измежду вас си седем души с одобрен характер, изпълнени с Духът и с мъдрост, които да поставим на тая работа."

1Коринтяни 12:8 -"Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори с знание, чрез същия Дух."

3. За възпоменание на Христа - чрез мъдростта, която идва от Бога посредством молитвата

Як.1:5 -"Но ако някой от вас е недостатъчен в мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява и ще му се даде."

4. За възпоменание на Христа - чрез характера на Божията мъдрост

Яков 3:17 -"Но мъдростта, която е от горе преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна."

1992 г.

САМО ХРИСТОС

Филипяни 3:4, 6-9 -„При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече… по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,“

Упованието на Християнина е изплетено от струните, наречени: Вяра, Надежда, Любов.

I. УПОВАВАЩИЯТ НА СЕБЕ СИ ЧОВЕК

Филипяни 3:7-9 –„Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,“

1.     Заблудата на уповаващия човек, не на Бога, а на собствената си праведност

Лука 18:9-14 -„И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза ( Господ Исус Христос ) и тая притча: Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“

Молитвата на Фарисея: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци… и особено не като тоя бирник.“

2.     Разочарованието на уповаващия човек, не на Божията сила, а на силата на своите потенциали (природни таланти, физическа сила)

Еремия 17:5-„Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който… прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа. “

3.     Разочарованието на човека, който уповава на икономиката си

Лука 12:16-21 -„И каза им притча ( Господ Исус Христос ), като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.“

II. уповаващият, не на бога, а на човека

Еремия 17:5-6 -„Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа. Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.“

1.     Падението на този човек, който не уповава на Бога, а на земна сила

Псалми 20:7-8 -„Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог. Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.“

2.     Съветът на Бога до човека, който търси, в какво или в кого да уповава

Захарий 4:6 -„Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;“

3.     Предупреждението на Бога до уповаващия човек, не в Бога, а в човека

Еремия 17:5 -„Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека...“

III. уповаващият човек, не в превъзходната материя, а само в бога ЧРЕЗ христа

Ефесяни 3:7-8 -„на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;“

1.     Измаменият човек, чието упование е в природата

Матей 26-27:-„И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.“

2.     Свидетелството на уповаващия в Бога човек

Псалми 37:25-„Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.“

Ø Уповаващият на Бога човек казва: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.“

Марк 5:25-29-„И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.“

Ø Уповаващият на Бога човек казва: „Само Той е канара моя и избавление мое.“

Псалми 62:2 -„Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.“

Ø Уповаващият на Бога човек казва: „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога.“

Псалми 62:5 -„Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ. “

3.     Свидетелството на посветения на Христа човек

Филипяни 3:8 –„А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,“

Само Христа да придобия, ще рече:

Ø Да Го придобием, като Спасител

Ø Да Го придобием, като Лекар

Ø Да Го придобием, като Закрилник

Ø Да Го придобием, като Съветник

Ø Да Го придобием, като Приятел

Ø Да Го придобием, като Светлина

Еремия 17:7-8 -„Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.“

( Проповедта е публикувана в книгата „50 Библейски проповеди - том 16“ – 2017г. )