ЧЕСТИТО СТЕФАНОВДЕН

Днес е денят, определен от Българската Църква за възпоменание на Архидякон Стефан:

·        Първият Архидякон

·        Първият Евангелски Богослов

·        Първият мъченик за Христовата вяра

(Името Стефан означава: Корона на Божията слава)

Деяния на апостолите 6 и 7 глава –„А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях. И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата. А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете. Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана. Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше. Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона, гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона; защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал. И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.(Д.А.6 гл.)

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това? А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече: "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа". Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете. И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо. И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място. И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси. А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него. и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни; и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона. Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души. И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни; и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора. А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет, докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа. Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина? Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа; "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене", Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас: когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон". Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял; която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида, който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. А Соломон му построи дом. Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка: "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?" Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, - вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел. И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа. ( А Савел одобряваше убиването му. (Д.А.8:1)“…

Несправедливата присъда и убийството на Архидякон Стефан (по-точно прeминаването му в Божията слава - И като рече това, заспа…) бе преобразено, от Всевишния Бог, на най-голямото добро за Христовата Църква:

На първо място: Убийството на Архидякон Стефан послужи за - активиране на Ранната Църква.

Д.А.11:19-21 –„Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите. Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.“

На второ място: Убийството на Архидякон Стефан послужи за – просвещението на апостол Павел и неговото покаяние (преобръжение).

Превръщането му от Савел (най-ревностният гонител на Християните) – в Павел, най-дръзновеният и посветен Христов апостол.

Пълната изповед на Апостол Павел (за поемане на тази духовна щафета), е записана в Деянията на апостолите 22 глава:“…19 И  аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; 20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.“

Запечатаната в Божието Слово (Библията) картина за смъртта на Архидякон Стефан, е синтезирана в думите на Апостол Павел, записани в личното му послание до Римляните:

„ Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Римляни 8:28)

На трето място: Възпоменанието на Архидякон Стефан, днес трябва да послужи, не само за:

· Насърчение на всички Християни, безпричинно гонени и убивани, заради вярата им

Но и за:

·  Просвещение и разкаяние на всички духовни гонители – убийци

След, казаното до тук, можем да обобщим:

Днес, когато, ние българите, безпроблемно и благодатно възпоменаваме (по медии, Църкви и катедрали...) несправедливото убийство на Архидякон Стефан; не трябва ли чрез него да възпоменаваме и паметта на всички невинно пострадали - гонени, измъчвани и убивани, единствено заради вярата си, български духовници (не само по време на атеистичното минало на България, но и днес). Нека не пренебрегваме факта, че има различни видови смъртни присъди, както има и различни видове убийства!

Ще завърша с думите на Господ Исус Христос:

„А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.“ (Лука 12:4-5)

Затова:

Всред много различните, почитани от държавната ни Църква дни, не трябва ли да има отделен ден - Денят на духовно репресираните (безпричинно осъдените от синедриона, поради безкомпромисната им вяра в Бога)?!

Този ден, задължително трябва да съвпада със Стефановден - Денят за възпоменание на саможертвената безкомпромисност на Архидякон Стефан!

ЧЕСТИТО СТЕФАНОВДЕН!

·        ДЕН ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА БЛАЖЕНИЯ МЪЧЕНИК - АРХИДЯКОН СТЕФАН

„А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.“

·        ДЕН ЗА ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА БЕЗКРОМПРОМИСНИТЕ ХРИСТИЯНИ

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ПРЕЗ СТРАНИЦИТЕ НА БИБЛИЯТА

І. НУЖДАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ПОГЛЕЖДАНЕ КЪМ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ПРЕЗ ПРИЗМАТА* НА БИБЛИЯТА (БОЖИЕТО СЛОВО)

(*Гледам през призмата на… - Съобразявам се с определена гледна точка.-„През призмата
на мъдростта“)

1. За много години Рождество Христово се е разглеждало, не според Библията, а според суеверията, които бушуват в тези държави

2. Дяволът – богът на суеверието

Празнуване на Рождество Христово, не съобразно Библията, а според суеверието, наречено Коледа.

3. Сурвачката на просперитета – богинята на суеверието

Празникът Рождество Христово, посрещан с така наречената сурвачка, с коледуване за здраве и просперитет, и пр.

ІІ. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО – ПРИЧИНАТА ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

1. Индивидуалното падение на човека

Битие 3:14-15 –„Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“

2. Духовното падение на човечеството

Битие 6:1-3 –„Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.“

3. Глобалното падение на човечеството

Битие 11:1-7 –„А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.“

ІІІ. ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА рождество христово ЧРЕЗ ИЗПИТАНИЕТО НА АВРААМ

Битие 22:1-2 –„След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.“

·        Първата изкуствена Рождествена елха, издигната от Авраам на един от хълмовете на планината Мория (на която по-късно Христос бе разпнат)

ІV. ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ЧРЕЗ УТРОБАТА, ОТ КОЯТО ТРЯБВАШЕ СЕ РОДИ ХРИСТОС

Битие 3:15 –„Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“

Исая 7:14 –„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил.“

Лука 1:26-28, 30-32, 35 –„А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените]… И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида… И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.“

V. ОТКРОВЕНИЕТО ЗА ДОБРОВОЛНАТА МИСИЯ НА БОЖИЯ ЕДИНОРОДЕН СИН ( ВЪЗПОМЕНАВАНА ПРИ ЧЕСТВАНЕТО НА РОЖДЕСТВЕНИЯ ПРАЗНИК )

Исая 6:8 –„После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.“

Йоан 10:15-18 –„ също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.“

VІ. ОТКРОВЕНИЕТО ЗА ХРИСТОВАТА БОЖЕСТВЕНОСТ, ИЗЯВЕНА ЧРЕЗ НЕГОВОТО ВЪПЛОЩЕНИЕ В ЧОВЕШКА ПЛЪТ (НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО)

Йоан 1:1, 14 –„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог… И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Откровение 1:8 „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.“

VІІ. НУЖДАТА НА ХРИСТА ОТ ПОМАЗАНИЕТО НА СВЯТИЯ ДУХ

·        Характерът на Христовата Мисия на тази земя

Исая 61:1-4 –„ Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните; Да проглася годината на благоволението Господно, И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени; Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той. И ще се съградят отдавна запустелите места, Ще се издигнат досегашните развалини. И ще се обновяват пустите градове Опустошени от много родове.“

VІІІ. НОВОЗАВЕТНАТА ЕЛХА (ИСУС ХРИСТОС), ИЗДИГНАТА НА ЕДИН ОТ ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛАНИНАТА МОРИЯ, НАРЕЧЕН ВИТЛЕЕМ

Лука 2:1-7 –„А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“

ІХ. БЛАГОВЕСТИЕТО ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ЧРЕЗ БОЖИЯ АНГЕЛ

Лука 2:8-14 –„И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

ХІІ. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МЪДРЕЦИТЕ, ТЪРСЕЩИ ХРИСТОС ИСУС – ЦАРЯТ НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ

Матей 2:1-2 –„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.“

ХІІІ. СЪЩНОСТТА НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

1. На първо място: На Рождество Христово възпоменаваме Въплощението на Божия Единороден Син в човешка плът

Йоан 1:14 –„И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Поради това Въплощение, на Рождество Христово празнуваме:

2. Рождението на Новозаветната Вяра

3. Рождението на Новозаветната Надежда

4. Рождението на Новозаветната Любов Агапе

Йоан 3:16 –„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:“

5. Рождението на Истината

6. Рождението на Мира

7. Рождението на Живата Светлина

8. Рождението на Словото Божие

9. Рождението Хляба на Живота

10. Рождението на Живата Вода

11. Рождението на Живия Път

ХІV. ЗНАЧЕНИЕТО НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

1. Значимостта на Рождество Христово, поради изявлението на името Христос (Помазаник или Месия)

Матей 1:16 –„а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос* (Помазаник или Месия).“

2. Значимостта на Рождество Христово, поради изявлението на името Исус (Спасител )

Матей 1:21 –„Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.“

3. Значимостта на Рождество Христово, поради изявлението на името Емануил (Бог с нас)

Матей 1:22-23 –„А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва: "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

Исая 7:14 –„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил.

Рождество Христово – Денят на Знамението!

Новозаветният Християнин вече не казва „Иеова Ире – Господ ще промисли!“

Новозаветният Християнин казва: Господ вече е промислил - чрез Христос Исус, Емануил:

·        Бог с нас

·        Бог в нас

·        Бог чрез нас

Днес, на Рождество Христово, когато се поздравяваме с обичайния поздрав „За много години!“, трябва да си направим равносметка: Поглеждаме ли чрез този поздрав към Рождеството в светлината на Библията или чрез обичаите, традициите и суеверието?!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !

ЕМАНУИЛ – БОГ С НАС!